Въпреки сериозните протести правителството вчера одобри реформата в сценичните изкуства. Изненадващо обаче от списъка с филхармониите, които се преобразуват в симфониети, изпадна единствената културна институция, която не протестира - Плевенската филхармония.

Променена е и първоначалната идея на културното ведомство да закрие оперите в Пловдив, Русе и Бургас и да остави само оркестрите от Оперно-филхармоничните дружества в тези градове. В приетото постановление културните дружества в Пловдив, Русе и Бургас стават държавни опери.

"Вероятно се е случила някаква промяна", коментираха пред "Сега" от културното ведомство. Протестите срещу намеренията за реформа стигнаха дотам, че в Пловдив кметът Славчо Атанасов и директорът Калуди Калудов заплашиха с поход до МС. В преговорите ведомството на Вежди Рашидов им предложи да създаде държавна опера и филхармония в града, ако общината подсигури съществуването му с 246 хил. лв. годишно. В Русе общинският съвет излезе с решение против подготвената реформа.

"Преобразуването на държавни културни институти цели да се постигне оптимален тонус на културните институти", се казва в правителственото постановление. Така реформата започва с вливане на театър "Сълза и смях" в Народния театър "Иван Вазов". Турските драматични театри в Разград и Кърджали се вливат в българските институти. Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян се влива в драматичния театър "Н. Масалитинов" в Пловдив.

Филхармониите в Шумен, Враца и Видин се преобразуват в симфониети. Оперно-филхармоничното дружество - Варна и театър "Стоян Бъчваров" в града се обединяват в Театрално-музикален продуцентски център. Една от най-спорните промени също се запазва в първоначалния й вид. Музикалният театър "Стефан Македонски" и единственият балетен театър у нас "Арабеск" се обединяват в Държавен музикален и балетен център - София. От най-стария модерен балет категорично се противопоставят на сливането. Театърът "Сава Доброплодни" в Силистра се разпада на два отделни театъра - драматичен и куклен.

ЦЕЛ

"Чрез преобразуванията се постига оптимизация и повишаване ефективността на дейността на новите структури и увеличаване на публичния ефект от нея. Целта е държавните културни институти да се превърнат в творчески, динамични, мобилни и социално адекватно действащи структури чрез ръководство от по-малък и общ административен екип, адаптиране на репертоарните планове в условията на съвременните изисквания и съобразяването им с регионалните особености", са сред мотивите на реформата.