Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2010 18:48 - Спри или по циганина/българина ще стрелям
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 493 Коментари: 1 Гласове:
1



  от Калин Руменов 

Краят му се вижда и не се очертава като особено щастлив. Но по-добре ужасен край, вместо лицемерен етнически модел без край. В който има също толкова мир, колкото и в невропаралитичния газ. Не могат да се случат толкова много съвпадения за толкова кратко време и да ги обединява само случайността. Дядо да застреля в двора си цигански крадец на череши – който е още малък, но вече неприлично криминален за малолетната си възраст. Тумба цигани да убият млад мъж. Собственик на умряло куче да започне да отмъщава на обичайно заподозряното население от обичайно заподозряната махала. Друга тумба да пребие сам възрастен човек в автобус, а ние да казваме – „ми няма етническо напрежение, къде го видяхте”.

Видяхме го в пограничните райони на фалшивия мир – където свършва кварталът от картата на градоустройствения план и започва незаконното шперплатово гето. Усещаме го и по себе си – детайлите престанаха да ни интересуват, когато вземаме страна. Значение има единствено етническата принадлежност. Достатъчно е да си циганин или българин, за да спечелиш общественото мнение. Както и да го настроиш срещу себе си. Така след време ще започва историческият разказ за прехода от сегашния модел към следващия – в чието заглавие ще отсъства думата „мир”.

Когато маскираните българи бият немаскираните в трамвая на връщане от Бусманци – това са расизъм и ранен ренесанс на ксенофобията. Когато цигани бият българин в автобуса – пак ли е толкова лесно да се лепят етикети. Трябва да е лесно, иначе ще се получи дискриминационно – и към жертвите, и към биещите ги.

Общественият транспорт е нещо като Отца и Сина и Светаго Духа на съвременната доктрина за права на малцинствата. Преди 55 години в етнически нетолерантния американски Юг чернокожата шивачка Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си на бял мъж, за което е арестувана и глобена. А жестът й предизвиква Автобусния бойкот в Монтгомъри, където изгрява звездата на Мартин Лутър Кинг. Заради историческото значение на наглед маловажната случка автобусът е запазен и може да бъде видян в музей. А след смъртта си храбрата шивачката стана първата жена, чиито тленни останки, подобно на мъртвите президенти, са изложени за поклонение в Капитолията. Циганите от балканския автобус обаче приличат толкова на Роза Паркс, колкото Цветелин Кънчев напомня на Мартин Лутър Кинг. Трябва е някакъв майтап, че въобще има политик с малко име „Дон”. Но това също ще е част от бъдещия разказ за края на модела.

За разлика от US чернокожите bg циганите никога не са били роби в страната си (или поне не са били сами). А държавата е правила много повече за тях, отколкото те за нея. Затова и не би трябвало да имат оправдания, че животът им не е по БДС. Усвоителите на интеграционни пари досега ни убеждаваха, че етносът има значение. Че заради него масата цигани живее зле, а не защото я мързи. Че заради него не ги вземат на работа, въпреки английските им MBA дипломи. И че заради него деца се раждат от деца. Мисленето ни вече дотолкова е убедено, че с етноса можем да обясним абсолютно всичко - и хулиганите в градския транспорт, и смъртта на едно куче от пограничен район. Превърнахме се в нетърпеливи изпращачи на лицемерния мир, а следващата еволюция е да се превърнем и във войници. Късно е да не бъдем етнически субективни, защото самата система не е обективна. Тя и в момента иска да забравим за пребития дядо в автобуса или поне да мислим за боя му като за пънкария. Може и да е така, но от количествените натрупвания мозъците ни вече са качествено изменени.

В Германия тези дни съдят двама тийнейджъри, убили мъж в мюнхенското метро, защото им попречил да преджобят по-малки ученици. Жертвата Доминик Брунер беше награден посмъртно с държавно отличие за гражданска смелост. А на нас може само да ни е мъчно за пребития дядо. Който сам си е виновен – като ги е видял, че са тумба, не е трябвало да им забранява да пушат в рейса. Ако това е посланието – приятно пътуване тогава с автобуса на етнически мир, който наближава последната си спирка. Нещата вече са такива, че е почти невъзможно да не ги приемаме етнически лично.

в-к “Новинар” 15.07.10



Тагове:   mdaa,


Гласувай:
1



1. therainss - Според тъпия Цветанов....
15.07.2010 19:23
...нямало етнически конфликти. Тъпак! Оня ден цигани пребиха старец, щото им направи забележка да не пушат в автобуса :(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4073742
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031