Краят му се вижда и не се очертава като особено щастлив. Но по-добре ужасен край, вместо лицемерен етнически модел без край. В който има също толкова мир, колкото и в невропаралитичния газ. Не могат да се случат толкова много съвпадения за толкова кратко време и да ги обединява само случайността. Дядо да застреля в двора си цигански крадец на череши – който е още малък, но вече неприлично криминален за малолетната си възраст. Тумба цигани да убият млад мъж. Собственик на умряло куче да започне да отмъщава на обичайно заподозряното население от обичайно заподозряната махала. Друга тумба да пребие сам възрастен човек в автобус, а ние да казваме – „ми няма етническо напрежение, къде го видяхте”.
Видяхме го в пограничните райони на фалшивия мир – където свършва кварталът от картата на градоустройствения план и започва незаконното шперплатово гето. Усещаме го и по себе си – детайлите престанаха да ни интересуват, когато вземаме страна. Значение има единствено етническата принадлежност. Достатъчно е да си циганин или българин, за да спечелиш общественото мнение. Както и да го настроиш срещу себе си. Така след време ще започва историческият разказ за прехода от сегашния модел към следващия – в чието заглавие ще отсъства думата „мир”.
Когато маскираните българи бият немаскираните в трамвая на връщане от Бусманци – това са расизъм и ранен ренесанс на ксенофобията. Когато цигани бият българин в автобуса – пак ли е толкова лесно да се лепят етикети. Трябва да е лесно, иначе ще се получи дискриминационно – и към жертвите, и към биещите ги.
Общественият транспорт е нещо като Отца и Сина и Светаго Духа на съвременната доктрина за права на малцинствата. Преди 55 години в етнически нетолерантния американски Юг чернокожата шивачка Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си на бял мъж, за което е арестувана и глобена. А жестът й предизвиква Автобусния бойкот в Монтгомъри, където изгрява звездата на Мартин Лутър Кинг. Заради историческото значение на наглед маловажната случка автобусът е запазен и може да бъде видян в музей. А след смъртта си храбрата шивачката стана първата жена, чиито тленни останки, подобно на мъртвите президенти, са изложени за поклонение в Капитолията. Циганите от балканския автобус обаче приличат толкова на Роза Паркс, колкото Цветелин Кънчев напомня на Мартин Лутър Кинг. Трябва е някакъв майтап, че въобще има политик с малко име „Дон”. Но това също ще е част от бъдещия разказ за края на модела.
За разлика от US чернокожите bg циганите никога не са били роби в страната си (или поне не са били сами). А държавата е правила много повече за тях, отколкото те за нея. Затова и не би трябвало да имат оправдания, че животът им не е по БДС. Усвоителите на интеграционни пари досега ни убеждаваха, че етносът има значение. Че заради него масата цигани живее зле, а не защото я мързи. Че заради него не ги вземат на работа, въпреки английските им MBA дипломи. И че заради него деца се раждат от деца. Мисленето ни вече дотолкова е убедено, че с етноса можем да обясним абсолютно всичко - и хулиганите в градския транспорт, и смъртта на едно куче от пограничен район. Превърнахме се в нетърпеливи изпращачи на лицемерния мир, а следващата еволюция е да се превърнем и във войници. Късно е да не бъдем етнически субективни, защото самата система не е обективна. Тя и в момента иска да забравим за пребития дядо в автобуса или поне да мислим за боя му като за пънкария. Може и да е така, но от количествените натрупвания мозъците ни вече са качествено изменени.
В Германия тези дни съдят двама тийнейджъри, убили мъж в мюнхенското метро, защото им попречил да преджобят по-малки ученици. Жертвата Доминик Брунер беше награден посмъртно с държавно отличие за гражданска смелост. А на нас може само да ни е мъчно за пребития дядо. Който сам си е виновен – като ги е видял, че са тумба, не е трябвало да им забранява да пушат в рейса. Ако това е посланието – приятно пътуване тогава с автобуса на етнически мир, който наближава последната си спирка. Нещата вече са такива, че е почти невъзможно да не ги приемаме етнически лично.
"Рушвет" е балканска дума
Хотели, апартаменти... Bansko for sale
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България