новини, които те карат да бдиш :: Без смели реформи оставаме най-бедните

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.07.2010 18:00 - Без смели реформи оставаме най-бедните

Автор: reader Категория: Новини

Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове:

Имаме негативен образ в ЕС, защото сме без самочувствие и индивидуалисти Уникален шанс за среща с еврокомисар Кристалина Георгиева осигури на екип от млади дипломати от МВнР, студенти и симпатизанти евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев в Брюксел. Какво смята тя за бюджетния дефицит на България, страхува ли се да работи в опасни райони, дали в екипа й има политически назначения, разказа тя пред "Стандарт".
При труса от 7,2 в Чили принц Фелипе се клатеше като мачта, но аз не се страхувах

фото Виктор Леви - Г-жо Георгиева, кое беше най-трудното за вас, когато поехте поста еврокомисар?
- Най-трудно ми беше да се впиша в друга институционална среда, каквато е Европейската комисия. Тя е повече правна култура с ясно разписани във времето процеси. Свиквам и за мое щастие ми провървя с ресора - реагира се за 24 часа, нямам повече време, ако се случи някакъв инцидент. Така да се каже, имам и най-добрия портфейл, и най-лошия. Защото мога да реагирам бързо и хората да бъдат спасени, но, колкото и мелодраматично да звучи, виждам и мъките на хората. Работата ми носи удовлетворение. Искам да подчертая ясно, че в екипа ми няма нито един назначен под политически натиск. Радвам се, защото никой от правителството и българска страна не е и опитал да се намесва в това, кой ще бъде в екипа, с който работя. Сега в петък ще посетя Гърция, тъй като започва сезонът на пожарите и ще говорим по този въпрос. Преди това, знаете, посетих Чили, Судан, Хаити. Надявам се и да стане факт създаването на доброволчески корпус за хуманитарна помощ, който да се активира през 2011 г.

- Посетили сте много опасни места. Страхувате ли се и движите ли се с охрана?
- Аз съм щастлив човек, гледам на нещата позитивно. Страх досега не ме е хващал, казвам го обаче предпазливо, тъй като никога не се знае какво може да се случи. Спомням си, че в Чили ме удари вторичен трус след земетресенията, а да те удари 7,2 по Рихтер... Бяхме в една конферентна зала и с нас присъстваше принц Фелипе от Испания, видяхте на световното колко е висок. И като се затресе залата, той се заклати като мачта. Тогава един колега Мартинес ми каза, че ако пак попадне в такова бедствено положение, предпочита да е с еврокомисар, отколкото с епископ
Но аз съм човек на премерените рискове, в Хаити и Киргизстан бях с трима души охрана. Гледам семейството ми да не знае къде се намирам, за да не се притесняват.

- Какво предстои на България и имиджа й занапред пред ЕК?
- Имаме още много работа по имиджа на България в Европейския съюз. Най-важното за нас е да имаме малко повече самочувствие. Българите сме малко обидчиви, понякога дори агресивни заради това, а то понякога ни прави и прекалено патриотични. Знаем много добре, че например нямаме проектен капацитет при усвояването на еврофондовете. И затова казваме, ама ние си знаем всичко, за какво ни пращат тези немци или французи! Ако имахме самочувствие, не бихме отхвърлили помощта - ето, елате, ние ще ви покажем как разработваме нещата... Българите работят отлично където и да е, но образът на страната ни е от негативите. Защото ние много по-малко говорим добре едни за други.
Индивидуално всеки стои добре, но колективно - не толкова. Другите държави имат силно чувство за колективизъм - виждам поляци, гърци. Ако се справим с това, ще успеем.

- Как работите с българските евродепутати?
- Андрей Ковачев работи много добре, не се притеснявам да го кажа и пред него. Това трябва да става - работещите в Европейския парламент да свързват гражданите повече с ЕК. Важно е да не се губим в дребнотемието, а да мислим за себе си наистина като част от европейското семейство. И срещу кризата да вървим по общ път. Например ето, хората от САЩ гледат Европа с притеснение - 27 държави говорят 27 различни неща. Това притеснява. Сега започнахме сякаш да имаме общ глас и да казваме едно нещо. Когато сме единни, това успокоява пазарите.

- Притеснителен ли е дефицитът на България за ЕК и как правителството трябва да се справи с кризата?
- Нашият дефицит не е повод за огромни притеснения. Просто се случи, че ние обявихме дефицит, точно когато ЕК се задължи да прави мониторинг на държавите. Нищо антибългарско няма тук, просто случайност. Това беше прецедент, но и отразяването му в медиите като нещо по-сериозно, отколкото случайност опъна нервите на пазарите. Говорих с колегите си, Световната банка излезе с прогноза. Така да се каже, всички икономики ще се влачим по корем.
В България дано правителството разбира, че много страни членки, които доскоро не искаха, правят реформи в пенсионната и социалната сфера. И ние сега трябва да правим тези реформи, защото иначе ще изостанем и ще си останем за съжаление най-бедната държава в ЕС. Кабинетът наистина реформира области и това трябва да е приоритет през следващата година. Трябва да сме честни с хората и да им кажем какво правим, за да живеем след това всички добре. Смятам, че до септември трябва всичко да върви напред, щом сме обещали през 2011 г. под 3% дефицит. Що се отнася до ЕРМ2, то нека се изчака до октомври, да се види как ще се развият и големите икономики като германската. Сега е мъгла.

- Като еврокомисар с ресор реакция при кризи как виждате развитието на конфликта в Судан и проблемите с пиратството в Сомалия?
- Песимист съм за конфликта в Судан. През февруари много вероятно Южен Судан да се отдели. А в историята познаваме само два примера, когато държави са се разделяли без битки и войни! В момента буферната зона между Южен и Северен Судан е, където се намира нефтът. Така че и границите трябва да са там при отделянето на държавите. Сега фракциите в Южен Судан са обединени от общия враг, но като се отделят от него, какво става? Молим се за най-доброто в този случай, но очакваме най-лошото. На 26 юли предстои обсъждане на проблема в съвета и ще участва и външният министър Николай Младенов. Колкото до Сомалия, нещата са много сложни, Йемен става все по-опасен. Много трудно е да даваме хуманитарна помощ там. Караме я до брега, а после е Божа работа къде отива тя. Но спокойно, в Сомалия не се стягам да ходя. Аз съм човек на премерения риск, а това си е самоубийство. А и ползата за хората от подобно посещение не е ясна.
Надя Панкова