новини, които те карат да бдиш :: Америка няма проблем с имигрантите, а с имигранското законодателство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.07.2010 14:41 - Америка няма проблем с имигрантите, а с имигранското законодателство

Автор: reader Категория: Новини

Прочетен: 527 Коментари: 0 Гласове:

Дестинация Америка

18 юни 2010 "Господин Гонзалес, къде сте?" Дългата опашка пред гишето за проверка на документите на летището в Тусон, щата Аризона, сякаш замръзна за миг. Когато дамата в тъмносиня униформа се устреми към мъжа на средна възраст с очевиден латино произход, от устните на въпросния г-н Гонзалес се чу едно звучно "По дяволите!". Ръцете му, нервно ровещи в чантата, измъкнаха оттам американски паспорт и го размахаха срещу всички възможни обвинения, че щом е мексиканец, задължително е нелегален. "Господин Гонзалес, без да искаме, сме ви таксували куфарите два пъти. Елате да оправим грешката", промълви дамата, видимо объркана от бурната реакция и от замлъкналата и зяпаща публика. Чак тогава и Джон Гонзалес, и опашката пътници осъзнаха, че тя е в униформа на Delta Airlines, а не служител на гранична полиция.

Тази кратка сцена, разиграла се преди десетина дни на летището в Тусон, е много показателна за разгорещените страсти около оспорвания опит на Аризона да ограничи нелегалната имиграция. "Помислих, че и мен са ме набелязали. Нали знаете сега с този новия закон тук – полицията да следи и проверява всички от латино произход", обясни после пред "Капитал" Джон Гонзалес, натурализиран гражданин на САЩ. Тези дни емоциите стигнаха до точката на кипене, след като администрацията на Барак Обама внесе съдебен иск срещу Аризона с мотива, че приетите през април мерки са противоконституционни.

Щатският акт, чието цяло заглавие емоционално гласи "Покрепете нашето прилагане на закона и спокойни квартали", трябва да влезе в сила в края на месеца и задава цял нов набор от права на полицията за борба с имигрантите без документи. С внасянето на делото през изминалата седмица федералното правителство цели краткосрочно да забави прилагането му. Дългосрочно обаче дебатът показва колко необходима е широкомащабна реформа на американската имиграционна политика.

Белият дом vs Аризона

Аргументът, с който правосъдният министър и главен прокурор на САЩ Ерик Холдър атакува акта SB1070 (както е по-известен под номера на приемането си), е, че имиграцията може да се санкционира само на федерално ниво: "Конституцията и федералните имиграционни закони не позволяват създаването на различни щатски и местни имиграционни политики в страната." Срещу инициативата на Аризона вече има подадени цял куп жалби от правозащитни организации, но влизането на администрацията на Обама в правния спор го постави на съвсем ново ниво. По-широк план то e предупредителен сигнал срещу други щати, които по примера на Аризона също започнаха да работят над строги мерки срещу нелегалните имигранти. Според правните експерти съдебният казус е доста спорен и по всяка вероятност делото ще стигне чак до Върховния съд.

Всъщност актът SB1070 бе гласуван във Финикс като протест срещу липсата на последователна имиграционна политика от страна на федералното правителство. Аризона е главният път на "койотите" (така са наричани трафикантите на хора и наркотици) към Америка. Върлуващата гангстерска война в Мексико, отнела живота на над 22 700 души, допълнително повиши напрежението. Когато в Аризона в края на март собственикът на ранчо Роб Кранц бе намерен мъртъв близо до границата с улики, сочещи към трафикантите като автори на престъплението, общественото недоволство избухна. Само за месец актът бе приет и подписан от губернатора Джен Бруър.

Според SB1070 всеки законно пребиваващ чужденец в щата трябва да носи със себе си документите, удостоверяващи статуса му. Когато полицията спре някого по друга причина и има съмнения, че става дума за нелегален имигрант, служителят може да поиска да види и визата му. В САЩ, където няма задължителна единна лична карта, хората масово използват за индентификация шофьорските си книжки. В много щати обаче те се издават, без някой да проверява подадените данни (например в съседния на Аризона Ню Мексико).

От двете страни на барикадата

Латино общността в САЩ се чувства на мушката на новия закон и много хора, както Джон Гонзалес на летището в Тусон, основателно или не, се опасяват, че полицията сега ще ги спира само защото говорят испански или изглеждат "неамeрикански". Множество организации за защита на човешките права смятат, че неясните критерии как да бъде разпознат нелегален имигрант ще създадат условия за етническа дискриминация. Авторите на закона твърдят, че в него има специален текст, забраняващ етническото профилиране. "Сериозните престъпления се извършват от трафикантите на хора и наркотици. SB1070 не прави нищо за борбата с тях", емоционално опонира главният прокурор на Аризона Тери Годърд, противник на закона. Според изследвания на общественото мнение законът е подкрепян от 70% от гражданите на Аризона.

Опитът за драстично ограничаване на нелегалната имиграция идва във време, когато данните сочат, че недокументираните работници намаляват заради икономическата криза. Според американското Министерство за вътрешна сигурност от 11.6 млн. души през 2008 г. броят им е спаднал на 10.8 млн. за миналата година. Данните на ФБР за 2009 г. показват и че четирите големи градове с най-ниска престъпност са все около американско-мексиканската граница – Сан Диего, Финикс, Ел Пасо и Остин. Въпреки това, както обяснява пред "Капитал" Хуан Петроза, експерт по въпросите на имиграцията във вашингтонския Urban Institute, фактът, че толкова дълго време няма единна имиграционна реформа, фрустрира дълбоко избирателите: "Федералното правителство е направило малко тук и там, но няма цялостна политика. Много въпроси остават нерешени и хората чувстват, че проблемите им не са били чути и уважени."

"Федералното законодателство се концентрира главно върху критериите за допускане в страната, но няма национална политика за интегрaцията на имигрантите", допълва Карина Фортуни, българка, която също работи като експерт в Urban Institute. "На отделните щати обаче се падат отговорностите за образованието, здравеопазването и реда. Това създава много напрежение, защото местната администрация няма думата кой може да бъде допуснат, но после трябва да поеме грижата за имигрантите. Освен това традиционно чужденците са се насочвали към няколко отделни щата и главно към големите градове. В последните две десетилетия те се заселват из цялата страна и много общини, които нямат опит с имигранти, сега трябва да се справят с огромен брой такива", обяснява Карина Фортуни.

Така предстоящото съдебно дело срещу Аризона ще преразгледа наболелите проблеми между федералното правителство и отделните щати. Избраният момент обаче повдигна въпроса дали Вашингтон сериозно се стреми към реформа, или действията му са мотивирани от политически сметки.

В специална реч Барак Обама посочи като бъдеща цел нов имиграционен закон, подкрепен и отляво, и отдясно. Според президента реформата трябва да затегне контрола по границата и освен амнистия за вече живеещите в САЩ около 11 млн. души без документи (срещу признаване на вина, плащане на глоба и учене на английски) да въведе и строги санкции срещу работодателите, които наемат нелегални имигранти.

Политическия консенсус, който трябва да облече намеренията в законов текст, обаче го няма. Републиканците настояват преди всичко за затягане на режима по границата. Много демократи, които са застрашени от загуба на мястото си в Конгреса, също не са ентусиазирани от горещата политическа тема. Съдебното дело, подето от главния прокурор Ерик Холдър, допълнително утежни позициите на малкото републиканци, готови да излязат от партийните окопи. Сенатор Джон Маккейн например, автор на проект за имиграционна реформа, сега се бори за политическо оцеляване точно в Аризона.
Белият дом явно се надява и да активизира за предстоящите междинни избори за Конгрес през ноември латино избирателите, масово гласували за Барак Обама и демократите през 2008 г. Но поддръжниците на суровите мерки в Аризона също имат многобройни поддръжници - изследванията на общественото мнение сочат, че 58% от американците са "за" щатския закон. А един още по-разделен Конгрес има по-малък шанс да прокара широкомащабни реформи. Въпреки това рано или късно нарастващият брой латино избиратели ще накарат политическите опоненти най-после да намерят компромис.
Ваня Ефтимова

Нагоре