Официално първата експертна дискусия за новия български медиен закон ще започне едва идната седмица. От доста време насам обаче се спори оживено по една от възможните промени в структурата на сегашните обществено-правни медии. А именно сливането на БНР и БНТ. За мнозина в България това навява спомени за стария социалистически модел на Комитета за телевизия и радио. В Германия това сливане е с традиции. То се е наложило още през 50-те години заради логистичните и техническите предимства, които носи. Така се избягва и финансирането на паралелни структури.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Кой кого контролира?

Сливане vs. независимост

АРД, например, представлява обединение на обществено-правни радиа и телевизии на отделните провинции. Всички те обаче са самостоятелни програми, като помежду им има както конкуренция, така и активен обмен на радио- и телевизионни предавания. Ето защо професор Клаус Бек, декан на факултета за политически и социални науки в Свободния университет в Берлин, предупреждава:

"Всичко зависи от начина на организация. Дали става дума за независими редакции, които работят отделно за радиото и телевизията, най-вече в областта на новините и политическите предавания, както е в Германия. Или - проблемът за разходите води до там, че всичко се прави на едно място. Това означава би- или тримедиални редакции, в които журналистите работят едновременно за радио, телевизия и онлайн. Този модел се среща най-вече в частния сектор, за да се пестят пари, но води до загуба на качество", обяснява преподавателят по медийни комуникации в Берлинския свободен университет.

Професор Бек бърза да добави, че подобна форма на сливане е и в ущърб на медийното разнообразие. Така че според него, ако се стигне до сливане на БНР и БНТ, то трябва да има гаранции за запазване на независимостта на редакциите. В този смисъл от голямо значение е и въпросът кой контролира обществено-правните радиа и телевизии.

В Германия към всяка една от тези медии има два контролни органа, в които на квотен принцип влизат представители на влиятелни обществени групировки, синдикати, църкви и политици. "Стремежът е квотата на политиците да е възможно най-малка, макар че на практика това не винаги се получава", обяснява германският професор.

Едно обаче е много важно според него: независимо от това, че са избрани по квоти, тези хора отстояват обществения интерес. Професор Бек припомня, че в Германия се дискутира дали не е по-добре да има един регулативен орган за всички електронни медии - частни и обществено-правни.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Медии или пионки?

Кормилото не бива да е в ръцете на държавата!

Всъщност това е моделът, който съществува в България, само че с една много важна разлика - "държавата трябва да стои при всички положения настрана от контролния орган", категоричен е германският експерт. Той не можа да скрие учудването си от това, че в регулативния орган в България има хора, избрани само с парламентарна и президентска квота, и че обществено-правните радио и телевизия се финансират от държавния бюджет. В Германия това става чрез събирането на такси за притежаване на радио- и телевизионен приемник:

"Финансирането и контролът не бива да са в ръцете на държавата! Обществено-правните радио и телевизия са на обществото и те не бива да бъдат контролирани от държавата и политиката. Това впрочем се отнася и до всички други медии", казва професор Клаус Бек от Свободния университет в Берлин.

Автор: Маринела Липчева-Вайс, Редактор: Александър Андреев