Mирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България

Фотограф: Анелия Николова

Съюзът на съдиите в България (ССБ) излезе миналата седмица със становище  по проекта за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), с което настоява да се запишат мерки за оздравяване на съдебната система, включително чрез осветяване на скритите зависимости в нея и промяна на кадровата политика на Висшия съдебен съвет (ВСС). Съдиите предлагат още да се задължат магистратите да декларират придобито имущество не само на свое име, но и на своите близки, а комисията на ВСС по професионална етика и противодействие на корупцията да дава периодично публични отчети за проверките, които извършва по нашумелите случаи в медиите. Все още няма знак дали Министерството на правосъдието и парламентарното мнозинство ще се вслушат в предложенията  на съдиите.

Мирослава Тодорова е съдия в Софийския градски съд     Регионални конкурси за магистрати са стъпка назад по отношение на независимостта им
Членуващите в тайни братства магистрати са изправени пред недопустим избор

Трябва да се разширят задълженията за магистратите при деклариране на придобито имущество За да избегнем възможно объркване, колко организации на съдиите има вече?
 - ССБ не е единствената съдийска организация. Съществуват три съюза: Асоциацията на българските административни съдии, Съдии в единна Европа  - но не съм наясно какъв е статутът му в момента, защото част от членовете на управителния му съвет бяха уволнени или наказани във връзка със скандала, придобил известност като "Красьо", и Съюзът на съдиите в България, който е първата и действително най-голямата съдийска организация. Но не това е важното според мен, а всяко мнение да бъде чуто и съпоставено с останалите, да се види дали в него има разум и ако е полезно, да бъде взето предвид от хората, които създават държавните политики.

Членуващите в нашия съюз около 1000 съдии не се притесняват да  заявяват открито мнението си, въпреки че то често не предизвиква задоволство - нито в органите, които управляват съдебната система и от които зависи кариерата ни, нито в изпълнителната власт.
Ние се опитваме да предлагаме идеи за реални реформи на съдебната власт и за развитие на плурализма. Представите ни за това не са абстрактни, тъй като всекидневно гледаме дела на хората. Така виждаме и собствените си недостатъци, както и тези на системата.
Вашият съюз оспорва децентрализацията на конкурсите за свободните длъжности, предложена с последните промени на Закона за съдебната власт - защо?
- Този проблем само на пръв поглед изглежда "вътрешноведомствен". Той е обществен, защото отново засяга независимостта на съда и гаранциите за неговата компетентност. Предложеният проект заменя единния и централизиран конкурс с множество регионални конкурси за повишаване в длъжност на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт.

Според нас това крие редица опасности. Основният риск е, че регионалните конкурси са най-прекият път към създаване в различните съдебни райони на множество различни и неравностойни стандарти за кариерно израстване на магистратите. Местните конкурси в много по-голяма степен са зависими от съществуващите по места лични обвързаности и пристрастия, което може да повлияе на обективността на конкурсната процедура.
Освен това централизираният конкурс гарантира спазване на едни и същи правила и критерии за повишаване в длъжност независимо дали става въпрос за съдия в Пловдив, Бургас или София, а уеднаквените изисквания към работата на съдията независимо от района, в който правораздава, са ефективна гаранция и за еднакво приложение на закона по делата на територията на цялата страна.
Мотивът за промяната са забавянето и трудностите при организацията на централизирания конкурс досега. Затрудненията от технически характер обаче могат да се преодолеят  чрез укрепване на професионалния и административен капацитет на ВСС, който е постоянно действащ орган тъкмо за да осигури единни критерии и практики по оценка на професионалните качества на магистратите и за кариерното им израстване.

Затова и в становището си посочихме, че регионализирането на конкурса е стъпка назад, доколкото омаловажава ролята на ВСС като кадрови орган и намалява възможностите му да управлява реално процеса на кадровото развитие на магистратите. А същевременно допуска опасности от задълбочаване на местни практики, толериране на лични пристрастия и капсулиране на отделните съдебни райони.

Има ли скрити зависимости в съдебната власт и как ще се изчистят?
- Скандалите в последната година поставиха точно тези проблеми.  Т.нар. скандал "Красьо" доведе до наказания на магистрати - съдии и прокурори, кандидатствали за високи постове в управлението на системата, включително и за заместник главен прокурор. Но случаят не бива да приключи само с тези наказания, защото няма гаранции, че не съществуват други подобни "лобисти" или че няма да се включат впоследствие.

Не се разбра кой е "Красьо" в действителност, кой стои зад него, как е възможно този човек с качествата и биографията си, станали ни известни от медиите, да дава гаранции, че тъкмо чрез контактите с него определени магистрати ще стават началници. Дали става въпрос за политически или икономически лобист или представител на други групови интереси, които са тайни, е въпрос, останал без отговор.   При това положение адекватната държавна политика би следвало да създаде гаранции, че подобни симптоми за ерозия на държавността ще бъдат неутрализирани. Това може да стане само ако същността на скандалите е разбрана правилно и се постави ребром въпросът за независимостта на съда. Понеже не знаем кого представлява "Красьо", трябва да се създаде ефективен механизъм за "осветляване" на всички задкулисни зависимости и за тяхното премахване.

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) съществуват гаранции за партийната безпристрастност на съдиите, а в стратегията на Министерството на правосъдието за съдебната реформа е изразено полезното намерение тази зависимост да бъде преодоляна и при конструиране на ВСС чрез създаване на ясни и прозрачни правила по номиниране и избор на политическата квота в него. Това би способствало да бъдат избирани от Народното събрание за членове на ВСС независими и утвърдени професионалисти с ясна биография и професионален авторитет.

Защото хората без качества са лесно зависими – от политическите си покровители и от собствената си професионална несигурност. Опасността от тази зависимост при конструиране на ВСС е била забелязвана и от експерти на Съвета на Европа – в резолюции на ПАСЕ и становища на Венецианската комисия неколкократно са ни отправяни препоръки.

В тази посока е и настояването ви магистратите да заявяват дали членуват в различни тайни общества - очаквате ли да бъдете чути по този въпрос?
- Тъкмо заради опасността от скритите зависимости на съда в последното становище на ССБ предложихме да се предвиди изискване магистратите да декларират членството си в различни общества, като например масонските сдружения или други подобни, изградени на принципа на лоялност, солидарност и взаимопомощ между членовете с полагане на клетва, която не е общоизвестна.
Поради това е възможно да съществуват съмнения, че в определени ситуации тези магистрати са изправени пред недопустим избор – да изпълнят клетвата си да служат на закона и обществото, или да останат верни на положената клетва в общността, към която принадлежат.
След като за нас и за всички граждани не стана ясно какъв кръг стои зад гражданина Красимир Георгиев, след като не стана ясно кой е и кръгът на "белите покривки" със задкулисно влияние в кадруването на магистратите, споменат от председателя на ВАС Константин Пенчев, превантивните мерки, които държавата може да вземе за гарантиране на независимостта на съда, на първо място, са чрез засилване на публичността и прозрачността на всички процеси в съдебната власт.

В държави, в които независимостта на съда е била поставяна под съмнение, е проведен дебат включително и в тази насока. Ние посочихме опита на Великобритания, в която е възприето предлаганото и от нас решение – да се декларират всички членства в подобни сдружения, за да могат публично да бъдат контролирани при необходимост.

Интересен е и италианският опит за гарантиране на независимостта на съда от мафията и организираната престъпност. През 80-те години там е проведен сериозен дебат за възможността на съдиите да членуват в т.нар. организации "братства" и в поредица решения на италианския ВСС, а впоследствие и на Конституционния съд, е прието, че е налице несъвместимост между независимостта на съда и подобно членство.

Такъв дебат у нас дори не е започнал, но след като съществуват обосновани предположения, че различни нелегитимни кръгове се опитват да влияят върху съдебната власт, смятаме за наложително всички обвързаности на магистратите да бъдат публично известни. Този проблем е първостепенен, защото без независим съд няма правова държава.
Искам да поясня, че независимостта не означава безконтролност, както много хора си мислят, а означава зависимост на съда единствено и само от закона и доказателствата по делото. Независимостта на съда е в основата на еднаквото третиране на всички граждани пред закона без значение на техния социален статус, имуществено положение или "връзки" с хора с власт.

Независимостта е гаранция за предсказуемо правосъдие, което не се влияе от никоя от страните по делото или от вмешателство от лица извън процеса. Успешната съдебна система се гради върху две основни постижения – независим и компетентен съд. Затова и реформата трябва да укрепва тъкмо тези основни характеристики.
Това отнася ли се и за прокуратурата?
- Тук не говоря за прокуратурата, но същите тези проблеми стоят и пред нея. Още повече че те са отбелязани в поредица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. А в решението за неразкритото убийство на прокурора от ВКП Николай Колев Европейският съд отправи безпрецедентно остри оценки за някои аспекти на самата институционална организация на българската прокуратура.

Сега е моментът другите власти, а и ръководството на магистратурата да покажат, че са осмислили значението на скандалите. Въпреки че скандалите нанесоха непоправими вреди върху доверието на гражданите към съдебната система, не може да не направи впечатление, че за разлика от другите държавни власти, кризите в съдебната власт станаха публични – не се прикриват, а ССБ със становищата си помага допълнително да бъдат осветлени.  Докато се виждат проблемите и  се търсят решения публично – пред хората и с отразяване от медиите, има надежда за демократично развитие.

По същия начин се получи и със случая на крайно нуждаещите се роднини на магистрати в Приморско. От информацията за около 400 учредени права на строеж в общината, съдийските са само 5, но не останаха незабелязани и не ги подценихме. Общественото внимание правилно се фокусира върху тях, защото ако властта се употребява не по предназначие, а за лични облаги, е деморализиращо и много опасно. Засега обаче единствено съдебната власт показа оценка на поведението на собствените си представители.

Този случай показа също, че системата за деклариране на имуществата на магистратите не предоставя пълната информация за имущественото обогатяване на съдиите и прокурорите и техните семейства, защото пред Сметната палата не се декларира придобитото от пълнолетните деца или от родителите им. В полето на изпълнителната власт е да разшири задълженията за деклариране на придобито имущество на магистратите, като се включат родителите, пълнолетните деца и лицата, с които се намират във фактическо съжителство.
Световната практика и международните етични правила за поведението на съдиите (Бангалорските правила) разглеждат семейството в широк смисъл – съдията носи отговорност за поведението на всички свои близки лица, с които може да бъде обективно свързан от общественото мнение, защото не бива да съществува никакво колебание в неговата почтеност и да се руши авторитетът на правосъдието.

А авторитетът на правосъдието наистина е значим колкото националната сигурност. Ако хората нямат доверие в съдебните актове, настъпва анархия и "улично" правосъдие. Затова не бива да има и сянка на съмнение, че магистратът се облагодетелства в противоречие със закона или морала.

По отношение на ВСС смятам, че се налага  да се дават периодични публични отчети за проверките,  извършени от Комисията за професионална етика и противодействие на корупцията по повод на случаите, които бяха широко оповестени в медиите:
Например, извършена ли е проверка и какви са резултатите за действията на прокуратурата по разкриване на самоличността на участниците във форума на Дарик радио Благоевград – нарушена ли е свободата на словото, без това да е било оправдано с интерес на правосъдието; извършена ли е проверка по публикациите за конфликтни отношения, уронващи авторитета на правосъдието в Районен съд гр. Левски; или на фактите в публикациите, които внушават съмнение, че висш магистрат – заместник-председател на ВАС, е ходатайствала по дело на неин близък, и други такива.

Само чрез извършване на незабавни проверки и публично обявяване на резултатите от тях може да се покаже, че съдебната система има ефективна саморегулация и показва воля всички магистрати да се третират еднакво, без да се създават внушения, че някои са привилегировани. Това е и единственият начин, ако съмненията са неоснователни, да бъдат разсеяни и да се защити честта на несправедливо засегнатия магистрат. Липсата на резултати и открита и категорична позиция действа деморализиращо и руши доверието в съдебната власт. Как се отнасяте към медийното клише за "войната между МВР  и съда"?
- Съдът и в частност ССБ не водим "война" с никого, но всеки път, когато се правят опити делата да се решават извън съдебната зала, сме длъжни да реагираме, защото в противен случай това ще стане общоприета нагласа. Ако тя надделее, съдът става излишен. Делата ще се решават от изпълнителната власт или под натиска на общественото мнение.

Но хората не са чели делото, а чуват само общо и неконкретизирано мнение, което не почива на факти. Не е вярно, че не допускаме критика към работата на съда. Напротив, дейността на съда и прокуратурата е допустимо да бъде обсъждана и критикувана от представителите на гражданското общество, но не и от другите държавни власти, които имат други законни механизми за въздействие, ако виждат недостатъци в съдебната власт.

Изпълнителната власт има законодателна инициатива и може да променя правилата, по които функционира съдебната. А ако има данни за корупция, тъкмо МВР трябва да ги доведе до конкретни последици – наказателни или дисциплинарни производства срещу определени магистрати.

Изразяването от МВР на съгласие или несъгласие с определени съдебни актове, внушаването, че тези, които не са удовлетворили МВР, са мотивирани от форми на корупция, представляват грубо нарушаване на независимостта на съда. Единствената последица, за която се сещам от подобен тип говорене, е да се уплаши съдът и да се настроят негативно гражданите срещу него.
За разлика от друг път след оправдателната присъда на братята Маргини МВР не втвърди тона - как си го обяснавате? - Оправдателната присъда на братята Маринови показа колко е важно правосъдието да се осъществява публично. Когато дейността на съда е видима и подлежи на обществен контрол, доверието укрепва.

Не на последно място от значение беше достойното поведение на съдия Паунова (председателя на съдебния състав по делото - бел. ред.) след процеса, която отговори на журналистическите въпроси. Смятам, че за да се върне доверието в съда, трябва да направим дейността си по-достъпна за хората, включително като обясняваме решенията си.