От уста на уста

Животът на амишите се ръководи от правила, предавани от уста на уста, които те наричат „орднунг” (в превод: ред). Историкът Доналд Крейбъл обяснява: „Орднунгът е предписание за това какво се очаква от всеки амиш - колко дълга е косата, как да се обличат жените. Орднунгът включва и забрани - например тези за притежанието на телевизор или автомобил.”

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Един от магазините в амишката общност

Децата научават правилата на амишкия живот не в училище, а от живота в общността - следвайки примера на родителите и близките си. Самите амишки училища са уникални. Те се създават от общността и обикновено имат само една или най-много две класни стаи, като обслужват семействата, живеещи в радиус няколко мили. Училищата се  създават с решение на училищното настоятелство - то обикновено се състои от трима бащи, които построяват училището, създават правилник и наемат учители. Всяко училище се посещава от най-много 25-30 ученици, а формалното образование завършва след 8-ми клас. Учителите са подбрани амишки жени, от които се изисква най-вече да са безупречен образец за подражание в морален аспект. Обучението включва четене, писане, малко география, но никакви науки или техника.

Всеки знае мястото си

Амишите са традиционно фермерско общество, градски амиши няма. Повечето от тях работят в дома си и на полето. От най-ранна детска възраст децата се учат на труд и дисциплина. Постоянното присъствие на двамата родители се смята за едно от най-важните условия при възпитанието на децата. Но променящите се икономически условия затрудняват все повече практикуването на фермерство, което принуждава много амишки домакинства да се насочат към търговията - към почти всеки дом има малък магазин, снабдяван и управляван от жените.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Така изглежда домът им

Мъжете се занимават с производство на мебели, строителни материали, юзди и седла за коне. Най-новите данни показват, че 80% от амишите вече не разчитат на фермерството като главен източник на доходи. В щати като Индиана мъжете често работят в местните фабрики. Омъжените жени никога не работят извън дома. Новите условия налагат и някои отстъпки: например соларни панели, които позволяват използването на автоматизирани услуги в магазините - като заплащане с кредитни карти.

Да си амиш - въпрос на личен избор

Животът на амишите се ръководи от комунални принципи, свързани най-вече с общите богослужения, които по традиция се провеждат по домовете. Амишкият дом е изграден така, че да стимулира тясното съжителство. Ада Фишер, бивша членка на общността, обяснява: „Амишките къщи имат на приземните си етажи прегради или двойни врати, които лесно се отстраняват. Така при богослужение съответният дом става достатъчно голям, за да побере всички членове на общността.” След службата винаги има тържество, като храната - в повечето случаи за около 100 души - се предоставя от домакините.

Въпреки че са родени и възпитани в амишки семейства, децата не са задължени да станат членове на общността. На 16-годишна възраст те биват освободени от повечето църковни ограничения. С това започва периодът на т. нар. „скитане”, в който младите опознават света и търсят партньор за брак. В края на „скитането” те трябва да оповестят решението си - живот в общността или извън нея. Много малък брой млади амиши се решават да напуснат общността. Но животът в нея се променя с всяка изминала година - борбата за икономическо оцеляване налага общуване с външния свят, което постепенно смекчава строгостта на следваните от амишите правила.

Автор: Соня Каникова / Редактор: Д. Попова-Витцел