Идеята на Министерството на правосъдието за увеличение на съдебните такси по административни дела (които са най-масовите искове на гражданите срещу държавните органи), както и по наказателни от частноправен характер очевидно е с цел да компенсира бюджетните ограничения за съдебната власт. Много съдилища и прокуратури вече нямали пари, за да плащат на вещите лица за експертизите по делата, както и за възнаграждения за съдебните заседатели.   В тази "тъжна" картинка обаче става въпрос за най-добре платените служители от публичния сектор, които наскоро получиха по две заплати за облекло, а възнагражденията им скочиха с 10% от 1 април за разлика от всеобщото замразяване в другите власти и драстичното орязване на доходите в частния сектор. Затова оплакванията им от кризата  са като обясненията за строежите им по морето по бедност.

И това, както се казва, не е всичко. Увеличението на съдебните такси се налагало заради дължимите 1 млн. лв. на пенсиониращите се, които имат право на до 20 брутни възнаграждения, или поне 50 хил. лв. на човек. Същите привилегии освен работещите в съда имат полицаите и военните и този анахронизъм заедно с изплащането на неползваните с години гигантски отпуски.

И вместо да се обвържат парите на съдебната власт и с  някакви резултати, активистите й си позволяват да менторстват, че "правосъдието е скъпа услуга". Това данъкоплатците го знаят най-добре - всяка седмица Министерският съвет гласува обезщетения по спечелени дела в Страсбург, плод на скъпата липса най-вече на  правосъдие.

Колкото до "процента от интереса", който се готвят да наложат като глоба за гражданите по делата им срещу държавата, едва ли могат да заблудят някого, че крайният резултат ще е ограничаване и на достъпа им до правосъдие.

Всъщност какво друго освен този "обикновен" вече цинизъм да се очаква от системата, на която не й пука от нищо, а най-малко - от унизителния мониторинг на Брюксел.