GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Църквата кълне ли, кълне... Третият официален гей-парад в София в края на миналата седмицата искрено разочарова очакванията на местните медии и на противниците на шествието, но неволно постави някои интересни въпроси към българското общество.  

 

Коментар на Георги Папакочев:

Натовареният с огромни медийни очаквания за „кръв, пот и сълзи” пореден гей-парад в българската столица премина организирано, масово и... весело. Забавляваха се всички - близо 100-та участници в инициативата, публиката, която наблюдаваше усмихната шумното и шарено шествие по централни софийски улици, което като че символично завърши в подножието на противоречивия Паметник на съветската армия.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Усмивки вместо побоища

Приповдигнато беше настроението и на кохортата местни репортери, които след като разбраха, че побоища, насилия и ексцесии няма да има, започнаха шеговито да си подсвиркват в такт с музиката и да снимат карнавала за удоволствие с ясното съзнание, че от всичко това сензационен „материал” няма да стане.

Така, както сензация не направиха и петдесетината облечени в черно националисти, които в щурмовашки марш и с мегафонни крясъци изненадващо получиха разрешение за изпреварващо контра-шествие, на което скандираха „толерантни” и напълно „нерасистки” лозунги като: „Всички обратни в Уганда” и „Хомосексуалистите искат смърт за българите”. С което също развеселиха, по своему, случайната си публика.

"Който последен се смее..."

Най-много смях около гей-парада обаче отнесоха синодалните старци от БПЦ. Със своите архаични „содомо-гоморски” заклинания те предизвикаха иронични усмивки дори сред малобройното си паство, докато главният обект на тяхната загриженост, децата и младежите, с кикот твърдяха по интернет-форумите, че предпочитат да са „европейски грешници”, отколкото регионални праведници.

Така за агресивно настроените по традиция местни власти, медии и общество, се случи нещо, което по-схватливите следваше бързичко да умопостигнат. Насилието ражда насилие, агресията води до контра-агресия, натискът срещу „различния” предизвиква неговия равен отпор, спуканите с железни пръти глави рано или късно стават по-твърди и упорити и т.н. и т.н. Докато смехът, иронията и веселбата дори в наше време могат да извършат чудеса, при това с участието и одобрението на цялото общество.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Содомски грях?

Истинският цирк "Буш"

Защо след като българинът е готов да плаща луди пари за шоутата на любимите си „гей-фолк” изпълнители и изпълнителки, веднъж в годината да не се позабавлява на улицата безплатно така, както се забавляват милиони обикновени граждани в Берлин, Сао Пауло, Амстердам, Лондон? Какво пречи публично и най-вече медийно да бъдат окарикатурени местните нео-нацисти и „хард”-националисти, чието облекло, ритуали и лозунги в същината си са смешни и бутафорни? Къде е онази „изпреварваща интелигентност” на държавата, чиито аналози в цивилизования свят вече са постигнали забележителни резултати в това отношение?

Засега на българския хоризонт подобни явления не се забелязват, макар че от време навреме възникват поводи за размисъл. Какъвто например трябваше да бъде, според Светия синод, "публичната, безцеремонна и срамна демонстрация на содомския грях", която, както можеше да се очаква, не се изпълни с прогнозираното сатанинско съдържание.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

tozi avtor gei li e? mnogo geisko go razdawa - na kwi gluposti se radwa. oswen rezbata mai e wratnal 4iwiqta - kade durtjo wliza6 po detski forumi da ne bi da si i pedofil,a?

На запад също са хомофоби! Но го крият успешно, защото такава е културата и има яки закони, но май са по против от нас, защото са по интелигентни, а интелигентните не можеш да ги заблудиш какво истина и какво не, тоест интелигентните знаят че истината не е относителна, и знаят че малцина се раждат с такива гени, и че един на сто заслужава толеранс, другите са маниаци и екстремисти, също така се чувстват така защото са били изнасилени още като деца, затова момичетата мразят мъжете които чукат, затова стават лесбийки, гей, стават момчета, които искат да простят на насилниците си, като се оставят на вече получената възбуда, мозъкът се преобразува хормонално, нали знаете, то е като едно малко момиче което ако започне много рано секс, тя ще стане нимфоманка, нещо като наркомания, но и чувство на симпатия към насилника, нещо като "стокхолмоски синдром".. Но най-лошото е че непризнават истината, че е много тежко заболяване - което значи че не е някаква даденост, и нещо естествено!