„Финансовото състояние на БАН е толкова критично, че са застрашени оперативни дейности като метеорологичните прогнози, информация за земетръсната дейност, мониторинг на атмосферните процеси, екологични изследвания, защита на сигурността на компютърни мрежи.” Из новините на в. „Новинар”

Месец май по традиция се възприема като месец на културата, пролетният му въздух ври и кипи от прояви, събития и духовни пориви. Вероятно и защото на два пъти, на 11 и 24 май, са празниците на братята Кирил и Методий, църковният и гражданският. От молебена до манифестацията, тъй да се каже, все празнуваме факта, че „и ний сме дали нещо на светът/ и на вси славяни книга да четат”. Така го изрича Вазов, Стоян Михайловски - другояче: Върви народе възродени!

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Зейват празнини

Патетика на липсите

Днес патетиката на празника е силно редуцирана, защото културата, науката и образованието се превърнаха в досадни камъни, вързани на шията на правителството, което се е засилило да изплува от кризата. Реформите, които се заявяват и предприемат в тези деликатни и пряко недоходоносни сфери, напомнят уравновиловъчните похвати на соца: режи отвсякъде по десет-двайсет процента и не му мисли много.

Днес владеят други патетики: на волевото просторечие и технократския нихилизъм, подгрявани от мегаломанските крясъци на вечните услужливци. Да се проведат безмилостните реформи в културата, да се освободи от държавната опека и криворазбрана грижа, е далновидна стратегия. Само че липсват законови фундаменти и цялостна визия по въпроса.

Ако съществуваха вече изградени и работещи фондации, ако законът за меценатството бе налице, за да изпълни предназначението си, ако през годините бе създаден пазар на изкуството - то изваждай голямата брадва от рекламния изборен клип на БСП, и съсичай до корен. Ампутирай болните места, за да се спре агонията и продължавай урбулешката нататък…

Науката като пречка за всезнайковците

Но днес е 11 май и духовната почит към светите равноапостоли Кирил и Методий изисква по-меки тонове, по-смирени думи, по-молитвено съпричастие към българите, посветени на културата и науката. Можем например да си представим как се чувстват учените от БАН, „синодалните старци”, набедени отново от министър Дянков, този път в лъжа.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Унищоженото в културата и науката е невъзстановимо...

Сред тях сигурно има и псевдонютоновци и айнщайновци, но без съмнение и такива, осенени в пътя на натрупаното познание, с приноси и международен авторитет, достолепни в същностното си и нелеко посвещение. Вместо да дочакат публична благодарност и признание, те биват публично обиждани и унижавани. Министърът е временно на този пост, далеч не е безупречен в работата си и дори само доброто възпитание изисква различен тон. Безцеремонността и неуважението, с които не само Дянков, но и други правителствени всезнайковци се отнасят към хората на интелектуалния и артистичен труд, започват да стават знакови. Хъшлащината не може да бъде норма, пък било и във времена на криза.

Ако сме се запътили към някакво ново варварство, където игрите на стражари и апаши, на ритнитопковщина и жмичка, при която затваряш очи и припознаваш желаното като възможно, то нека тази политика да се формулира ясно и сведе до знание, с цитат на Мауриньо например… Както е от ясно по-ясно, че унищоженото в културата и науката през годините е невъзстановимо.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев