Сигналите отшумяват до следващия път, в който корелацията  трафик на хора - търговия с бебета - роми отново не изскочи на преден план, но не за да решава проблеми, а главно за да усилва ксенофобията и общественото разделение в България.

Държавната агенция „Национална сигурност" (ДАНС) обяви, че престъпна група е продавала новородени бебета на семейства от Гърция. Сред арестуваните са и двама адвокати. Те са обвиняеми по член от НК –  за организиране, набиране, транспортиране и укриване на бременни жени с цел продажба на децата им. Майките били убеждавани да продават своите бебета за суми от 3000 до 5000 лв. Новородените по-късно са предавани на гръцки семейства срещу 30 000 - 40 000 евро, в зависимост от пола на бебето. Момчетата стрували по-скъпо. Същността на престъплението е в заплащането на цена за детето, третирано като стока. Престъпната схема е функционирала безпогрешно благодарение на един либерален способ за установяване на произхода на бащата, регламентиран от българския семеен кодекс. „Припознаването” е чисто декларативна процедура, която не изисква доказателства за биологичния произход на детето от бащата. За една година по тази схема са извършени 13  продажби на деца на гръцки граждани и още три на български семейства, платили по 20 000 лева за „услугата".

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Умишлено укриване или неволно затриване на документацията в Шейново?

Скандалът в „Шейново”

През миналата година „изчезна” цялата документация за децата, родени в АГ болница „Шейново”, дадени за осиновяване или настанени в социален дом от януари 2003 до август 2008 г. Според информация на болницата всяка година там биват изоставяни няколко десетки бебета. За умишленото укриване или неволното затриване на данните бе обвиняван предишният юристконсулт. Прокуратурата се самосезира след публикации в медиите. Документацията все още липсва, а подозренията за злоупотреби са налице.

Случаят стана повод медиите да разгласят публичната тайна, че се извършват продажби на деца, а в търговията  участват лица, които са в трудови правоотношения с болниците. 

Ето и коментара на Фани Давидова, юрист от Програма „Достъп до информация”, пред в. „Дневник”. Освен него тя предлага и лично свидетелство за това как търсенето среща предлагането в България:

„Не знам дали някой си е задал въпроса защо документацията в "Шейново" липсва точно от 2003 г. насам. Един от възможните отговори е, че оттогава беше въведена концептуално нова система на осиновявания, която изключи директния достъп на кандидат-осиновителите до родилните домове. Хората у нас живеят с твърдата убеденост, че процедурата по осиновяване е толкова тромава и неработеща, че при всички случаи е по-добре да я заобиколиш. Моето семейство е вписано в регистрите на кандидат-осиновителите в началото на юни 2006 г., а синът ни, осиновен по всички правила на законовата процедура и без дори един шоколадов бонбон подкуп, заживя с нас през февруари 2007 г.”  Преди щастливата развръзка обаче, приятелка я свързва с агенция, която ще осигури и нейното осиновяване.

„Офисът е на неправителствена организация, която според регистъра на правосъдното министерство се занимава със "социални дейности и международни осиновявания". Посреща ме прилична жена на средна възраст, която започва да ми разяснява процедурата. Описва ми в подробности как ще заобиколим закона. Обещава за месец да ми намери чудесно, здраво, българско бебе на възраст между 3 и 7 дни. Цената е 10 000 лв. С дълбока въздишка отронва, че нейният хонорар е 2000 лв. Останалата сума била за подкупи на медицинския персонал и други служители в системата: "Ама много поскъпна животът! Преди и за 5-6 хиляди взимахме деца. Много се корумпира тая държава, ей!" Подхвърлят реплики като: "Да не ви отчайвам, но нямате шанс да си осиновите нормално и здраво дете законно”... От въпросния офис излязох, олюлявайки се. Бях попаднала на стройна, добре работеща система, в която деца се търгуват без грам колебание. Попаднах там през салон за красота! В схемата не участвах от отвращение. За случилото се не подадох сигнал в полицията от страх. Сега пиша за това от срам, че тогава не направих нищо, и от яд, че схемата ще продължи да съществува.”

Не подценяваме копнежа и правото на хората да отгледат деца. Призоваваме ги само да  да изчерпят законовите процедури и средства, и да не вярват на препоръки от типа „една жена ми каза”.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Сроковете за осиновяване в България вече са скъсени

Автор: А. Пунчева/Редактор: А. Андреев